1944-та година се оказва в много отношения повратна за страната и нейните населени места. Едно от главните събития е масовата колективизация в селото, която изисква от селяните доброволно да предадат земите и животните си в образуваните за тази цел трудови кооперативни стопанства. Село Беласица обаче дава решителен отпор на властта, така че голяма част от живеещите там хора са арестувани по политически причини или дори изселени извън родното място. Най-близката съседна държава до петричкото село е Гърция, към която именно се насочва мъжкото население. Но ако успяват да избегнат тукашните репресии, съдбата на повечето от тях също е трагична. Те са застреляни от български граничари при опитите си да преминат границата. Ако трябва все пак да се посочи нещо положително за целия период от 1944-89-та година, това определено е развитието на селското стопанство. И до днес селото се слави като едно от местата, на които се отглеждат големи масиви от праскови, бадеми и череши.
Отглежданите плодове и зеленчуци на територията на Беласица са изключително чисти в екологично отношение, ето защо се консумират от някои от най-висшите и високопоставени хора от елита на България. Землището на селото помещава и няколко микроязовира, които са част от неговата цялостност и задължително условие за развитието на туризъм. Демократичните промени дават тласък на редица сфери в промишлеността, в това число обувната и шивашката. Преди това като естествен резултат от реституцията започва още по-масово да се развива земеделието. Отварят цехове за дърворезба и шиене, в които работи част от населението. Поне пет хранителни магазина обслужват нуждите на населението, а същият е броят и на кафенетата. Освен тях има още железария и фризьорски салон, но днес е възможно поне някои от тези обекти да не работят на пълни обороти в резултат на пандемичната обстановка. Здравната служба е налице наред с пощенската станция, а за обучението на учениците е на разположение основно училище. За по-малките работи и детска градина, а при желание местните има и къде да се застраховат благодарение на услугите на брокер в тази сфера. На футболния стадион играе домакинските си мачове отбора, носещ името на селото.
Към името му обаче е прибавено и числото 80, а през 2012-та година недалеч от Беласица се стига до изграждането на ВЕЦ с по-малки от стандартните размери. Освен православният храм Свети Пророк Илия, който е обявен за паметник на културата, в селото има още една културна забележителност. Тя е известна като Воденицата на дядо Мита. И до днес тя продължава да функционира, а собствениците на мелницата притежават валидни документи за началния период на нейната работа още от 1886-та година. Кукерските игри по традиция се отбелязват на първи януари, а само пет дни по-късно в църковния двор се отбелязва празникът Богоявление или Йордановден. Царят на виното и ракията се избира на първи февруари, денят на Трифон Зарезан. На този празник винаги има много песни и танци. На двадесети юли е местният селски събор, а един ден преди Гергьовден има посрещане на празника, а празнуването започва и продължава през цялата нощ на поляна.
